Теориите за бързо и лесно отслабване са толкова много, че свят да ти се завие. В повечето случаи всяка следваща отрича предходната. Така е и с изпитанието, наречено “броене на калории“. Има ли ефект от него?

Според теорията за калориите, ако искаме да отслабнем или поне да запазим досегашното си тегло, трябва да се стремим към т.нар. „нулев енергиен баланс“ , което означава, че калориите, поети с храната, трябва да бъдат изгорени изцяло.


 
Тя е създадена през 1930 г. от д-р Нюбърг и д-р Джонстън от Мичиганския университет. След като наблюдавали ограничен брой хора за много кратко време, те стигнали до заключението, че “пълнотата е по-скоро резултат на твърде висококалорийно хранене, а не на метаболитно несъвършенство”.

И така, теорията ни убеждава, че ако приемаме повече калории, отколкото изгаряме, качваме килограми. Ако изгаряме повече калории, отколкото приемаме, например чрез физическа активност или упражнения, отслабваме. Ако изгаряме толкова калории, колкото поглъщаме - теглото ни не се променя.

Западняците моментално се запалили и приели теорията безрезервно, като дори я включили в медицинските учебни програми. Няколко години по-късно д-р Нюбърг и д-р Джонстън опитали да изразят своите опасения относно прибързаното си заключение, но никой не им обърнал внимание.

След дългогодишни проучвания, световноизвестният френски диетолог Мишел Монтиняк напълно опровергава теорията за калориите и създава популярната „Френска диета“.

Монтиняк обяснява дългото съществуване на заблудата, че се отслабва с приемане на по-малко количество калории с това, че нискокалоричният режим при всички случаи дава резултати. Защото лишаването от храна, неминуемо води до отслабване. Но резултатът е нетраен – не само, че си връщаме теглото, но често напълняваме още повече.

Френският диетолог е доста убедителен с примерите, които дава. Според него, ако теорията за калориите беше вярна, концлагеристите през Втората световна война въобще нямаше да оцелеят 5 години с мизерните 700-800 калории на ден. Щяха да умрат само след няколко месеца, след изчерпване на мастните им депа.  А какво да кажем за лакомниците, които приемат по 4000-5000 калории на ден. Ако теорията за калориите беше вярна, след няколко години те щяха да тежат по 400-500 кг.

И все пак...да броим ли калориите?

Да оставим учените да се "надцакват" с теориите за отслабване. Сега ви предлагам няколко стари, но изпитани съвети, които ще ми помогнат в борбата за мечтаната фигура – без гладуване, без стрес, без броене на калории:

1. Половин час преди всяко хранене изпивайте по чаша минерална вода.

2. Яжте бавно! Предъвквайте всяка хапка поне 25 пъти. Добре сдъвканата храна засища по-бързо.

3. От всичко, което ще хапвате, отрязвайте по-тънки парченца. Така стомахът ще се "излъже", че количеството е по-голямо и ще се почувства сит по-бързо.

4. Никога не ходете на пазар с празен стомах. Пазарувайки гладни, купуваме около една трета повече продукти, отколкото са ни необходими. А всичко вкусно, което видим, е неустоимо изкушение за нас.

5. Вместо сол, използвайте повече подправки.

6. Контролирайте глада си. Не прескачайте хранене, когато сте решили да излизате. Всъщност хапнете нещо час преди да отидете на ресторант, за да обуздаете апетита си и да избегнете преяждане в заведението.

7. Най-важното: отслабването не се прави заради някого, а само за собствено удовлетворение!

Започвайте всичко в живота си (особено отслабването) с позитивна нагласа. Често резултатите се бавят, понякога съвсем ни забравят, но рано или късно идват! 

08.04.2008/Биляна Божилова