В храненето на съвременния човек преобладават рафинираните, лишени от растителни влакна продукти. Защо се чудим тогава, че ни липсва енергия и тонусът ни е под нулата? Консумацията на пълнозърнести храни е едно от решенията на проблема.

Растителните влакна (доскоро наричани баластни вещества, а понастоящем – хранителни влакнини), се съдържат в почти всички продукти от растителен произход. Но най-богати на тях са  пълнозърнестите храни (пълнозърнест пшеничен и ръжен хляб, жито, царевица, макаронени продукти от пълнозърнесто брашно, кафяв ориз, овесени ядки и други).

Не случайно една от основните препоръки за здравословно хранене, изготвени от експерти на НЦООЗ, гласи: „Консумирайте зърнени храни като важен източник на енергия. Предпочитайте пълнозърнест хляб и други пълнозърнести продукти.“

Те са богати на нишесте, което е препоръчителен източник на енергия, а съдържат и значително количество растителен белтък.

Допринасят съществено за приема на витамини, минерални вещества и растителни влакнини (целулоза, лигнини, пектини и др.).

Стимулират функциите на стомашно-чревния тракт и намаляват риска от запек, сърдечносъдови заболявания и някои видове рак. Увеличават обема на приетата храна и създават усещане за ситост.

Пълнозърнестите храни са ценен източник на селен, който има антиоксидантно действие и неутрализира вредните свободни радикали. Те имат свойството да забавят усвояването на приетата с храната глюкоза, като по този начин предотвратяват рязкото повишаване на кръвната захар след нахранване.

Пълнозърнестият хляб значително превъзхожда белия, защото е:
1. По-нискокалоричен
2. С повече витамини, минерали, фибри и протеини
3. С по-нисък гликемичен индекс (от него зависи до каква степен ще се повиши нивото на кръвната захар след консумацията на определена храна).

Приемът на пълнозърнести храни на сутрешна закуска осигурява енергиен заряд за целия ден. Съдържащите се в тях полизахариди (сложни комплексни въглехидрати) са източник на постоянен приток на монозахариди (глюкоза и фруктоза) към „активните“ органи – мускули, сърце и мозък.

Учени от университета „Уейк Форест“ в Северна Каролина установили, че редовната консумация на пълнозърнести храни понижава риска от болести на сърцето с около 25%. Необходимата ежедневна доза е 300-400 г, като количеството зависи от физическата активност.

Едва ли има нужда да ви убеждавам повече. Фактите, специалистите и вкусът са категорични: пълнозърнестите храни са наслада за тялото и духа!

Консултант: Донка Байкова, доцент по хранене и диететика

22.04.2008/Биляна Божилова