Анорексия нервоза е заболяване, което се изразява в отказ от приемане на храна. Силният страх от напълняване е свързан със сериозни проблеми на психическа основа. Не рядко изходът е фатален.  

Въпреки че е наложено съкратеното название на заболяването – анорексия, то не е съвсем точно, тъй като посочва само медицинския симптом “липса на апетит” (от гръцки: “an” – липса, “orexis” - апетит). Пълното наименование на болестта е анорексия нервоза. Английският лекар Ричард Мартън първи описва заболяването през 1689 г. Той го определя като “болест на духа, причинена от тъга”.

Анорексията – същност
Болните от анорексия изпитват панически страх от напълняване и се възприемат за дебели, дори когато ребрата им се броят, а костите стърчат. Теглото им е най-малко 15% по-ниско от нормалното за съответния ръст и възраст. Постигат го чрез глад, претрениране, прием на диуретични вещества или предизвикано от тях самите повръщане. Анорексиците (вече има не само момичета, но и момчета с този проблем) превръщат храната в средство за контрол над действителността. Убедени са, че ако са слаби, ще са и по-щастливи.

Причини за анорексията
В общественото пространство е наложено схващането, че анорексията е резултат от безразборното спазване на диети. Всъщност тя не е следствие, а причина за хранителните нарушения. Проблеми в семейството, интимния живот, приятелския кръг или социалната сфера на млади хора, отключват фикс идеята, че отслабването ще промени животът им в положителна насока. Всичко започва като обикновена диета, която да подобри ниското самочувствие. Докато нещата излязат извън контрол и постепенно се стигне до тежката диагноза: анорексия.

Симптоми на анорексията
Симптомите на заболяването се разделят на 4 основни групи – физически, психологични, социални и поведенчески. Физическите симптоми са: свръхниско тегло, отслабнала имунна система, забавен пулс, ниско кръвно налягане, сърдечни аритмии, хормонален дисбаланс, спиране на менструацията, главоболие, косопад, бледа и суха кожа, покриване на тялото с патешки мъх. Анорексиците имат нереалистична самооценка за външния си вид, основана предимно на теглото, повишена самокритичност, често изпадат в депресия и променено настроение. Изцяло се прекъсват социалните контакти и се влошават отношенията в семеството. Поведенческите симптоми се изразяват в частичен или пълен отказ на храната, прекалена физическа активност, опити за самонараняване и дори за самоубийство.

Лечение на анорексията
Стигаме до най-трудната част, свързана с лечението. Най-големият проблем е, че анорексиците се прикриват умело и близките им научават за заболяването на прекалено късен етап. Нещата са извън контрол и се налага спешна хоспитализация. Целта е физическо оцеляване, а не адекватно лекуване на анорексията. Най-добрата терапия е комплексна - осъществява се от психолог и диетолог. Много е важно да се знае, че дори анорексията да е диагностицирана в начален стадий или да е проявена в по-лека степен, заболелите остават в рисковата група до цялостна промяна в мисленето и нагласите за живот.

Читателките на Rozali.com споделят своя опит, свързан с тази коварна болест:
Когато храната стане враг
Анорексия

Консултант: Донка Байкова – доцент по хранене и диететика

29.07.2008/Биляна Божилова