Оризът е една от най-полезните зърнени култури, чиито здравословни качества все още са недооценени. Оризът е изключително богат на сложни въглехидрати, а те са основният енергиен източник за организма. Освен това е с много нисък гликемичен индекс.

История
Оризът е култивиран преди повече от 6 хилядолетия в Китай, но най-големият производител в световен мащаб е Индия. Там се засяват повече от 400 млн. декара, което е около 1/3 от световната продукция. Другите водещи производители са Китай, Индонезия, Япония, Бангладеш и Тайланд. В Европа е пренесен през VІІ-ми век от маврите при завладяването на Испания. Испанците пък го популяризирали сред местното население на американските си колонии в началото на ХVІІ-ти век. По време на кръстоносните походи е внесен и във Франция. В България отглеждането на ориз е с над 400 годишна история.

Видове ориз
В зависимост от разликите в зърната, видовете ориз са: късозърнест, среднозърнест и дългозърнест. Оризовото зърно има няколко пласта външни обвивки (те са богати на витамини и минерали) и според степента и методите на отстраняването им се различават няколко типа ориз: кафяв (пълнозърнест), кафяв напарен, бял, бял напарен, бял полиран и бързосваряващ се бял.

Най-полезен е пълнозърнестият ориз, тъй като от него се премахва само люспата и по този начин хранителните му качества се запазват максимално. Белият ориз подлежи на значителна преработка, при която се губят витамините и минералите от състава му.

Оризът в диетата
Оризът (но приготвен без сол) в комбинация с пресни плодове и зеленчуци прочиства организма, засища и е лека храна. Отличава се с високи хранителни качества – 75-85% въглехидрати и 5-10% протеини, а те са основните енергийни двигатели на организма. Това е главната причина оризът да е толкова подходяща храна за активно спортуващите. Заблудата, че съдържащото се в него нишесте води до натрупване на подкожни мазнини е неоснователно.

Както вече споменахме, кафявият ориз е най-полезен. Той е естествен източник на фибри, витамини от групата В и минерали. Освен това е с много нисък гликемичен индекс, т.е. абсорбира се бавно и не води до покачване на нивото на кръвната захар. В 100 грама пълнозърнест ориз се съдържат 362 ккал, 3 г мазнини, 8 г белтъчини и 76 г въглехидрати. Единственият му недостатък в сравнение с белия е далеч по-бавното приготвяне. За да омекне напълно, са необходими поне 45-50 минути.

Съвети при приготвяне

• За да не се слепва и за по-добър вкус, сложете във водата, в която се вари, резенче лимон или лимонов сок.
• За да възстановите вкуса на ориза, останал от миналия ден, поставете го за 5 минути в гореща вода.
• За да направите по-вкусен ориза за гарнитура, прибавете към врящата вода сок от половин грейпфрут или смес от доматен сок и вода в съотношение 1:1.

02.09.2008/Биляна Божилова