Според Волтер начинът, по който храносмиламе, определя начина, по който мислим. Следвайки логиката на философа, би трябвало хората, които храносмилат по-бързо, да се отличават с по-бърза мисъл. А тези с лениви черва да са с по-бавен ум. Дали?

Струва си да се потопим в дълбините на храносмилането. Така ще се запознаем по-подробно с един от най-важните процеси в организма.

Как се извършва процесът храносмилане?
Храносмилането започва в устната кухина. Там храната се раздробява и „напоява“ със слюнка (слюнчената секреция може да достигне до 1,5 литра на ден!). Тази леко кисела течност съдържа ензими, осъществяващи първата фаза на храносмилането: амилазата разгражда скорбялата и гликогена, а лизозимът – някои аминокиселини. След това мускулите на гърлото изпращат храната в хранопровода и през един сфинктер (кръгъл мускул, чието затваряне пречи на вдишания въздух да премине в хранопровода). А чрез мускулни съкращения хранопроводът изпраща храната, без да я преработва повече, към долния сфинктер.

Хранителните вещества се размесват със стомашните сокове, които са секретирани от клетки, разположени по цялата стомашна стена. Тези клетки отделят и слуз, която предпазва стомаха да не смила сам себе си. На излизане от стомаха вече няма хранителни вещества, а рядка каша, която се плъзга към дванадесетопръстника. Самият дванадесетопръстник представлява началото на тънкото черво. Дълъг е едва 25 см и хранителните вещества минават през него за няколко минути, но им въздействат важни секрети от задстомашната жлеза и жлъчката.

След това порцията хранителни вещества се обработва с жлъчка (жлъчен сок), произведена от черния дроб (от 500 до 800 мл дневно) и събрана в жлъчния мехур. Жлъчката е важна при разграждане на тлъстата храна, освен това улеснява усвояването на разтворимите в мазнини витамини (A, D, E, K) и подпомага двигателната способност на червата. Когато стомашното съдържание влезе в тънкото черво (дълго е между 3 и 6 метра), специални клетки отделят ензими, продължаващи започнатото в стомаха и дванадесетопръстника. Въглехидратите, мазнините и белтъчините се трансформират съответно в аминокиселини, мастни киселини и прости захари. Това са хранителни вещества в прости молекули, които стигат до клетките, където благодарение на кислорода се произвежда енергия. Процесът се нарича асимилация.

Тънкото черво е отделено от сляпото черво (началната част на дебелото черво) с клапа, отваряща се само по време на хранене. И в дебелото черво навлизат неусвоените отпадни продукти и вода. Дебелото черво защитава бактериите, произвеждащи витамините В и К, които разграждат част от целулозата и полуцелулозата на растителните влакна. Тази бактериална флора предизвиква също така процеси на кисела ферментация и алкално гниене. Двигателната способност на дебелото черво забавя напредването на чревното съдържание, за да улесни усвояването на мастите. Именно в дебелото черво се абсорбира наново най-голямата част от водата.

Храносмилане по часовник
Храносмилането протича в няколко фази с непостоянно времетраене: в устата – 1 минута, в хранопровода – от 2 до 3 секунди, в стомаха – от 2 до 4 часа (според състава на храната: течната храна се смила по-бързо от твърдата), в тънкото черво – от 1 до 43 часа и в дебелото черво – от 10 часа до много дни.

Храносмилай умно!
Ето как да привлечете шансовете на своя страна:

1. Дъвчете добре храната
С дъвченето протича първата храносмилателна фаза: зъбите, езикът и слюнката имат за задача да направят храната на хапки.

2. Хранете се седнали, а не прави
Ако се храни прав, човек не допринася за доброто си храносмилане, защото част от кръвта е отбита към мускулите. Да се яде много бързо или да се спортува веднага след ядене също е вредно за доброто храносмилане. Може да предизвика парене в стомаха и хронично лошо храносмилане до язва. Двата стълба на доброто храносмилане са да се храним седнали и да си починем след ядене.

3. Пийте повече вода
По пътя на храната през хранопровода до дебелото черво, водата се доставя от кръвоносните съдове, за да овлажни хранителните частици и да улесни напредването им. За добро храносмилане пийте достатъчно вода (най-малко 8 чаши на ден) – по време на ядене и след него. Обратно на общоприетото становище, трябва да се пие вода по време на хранене, за да се свържат хранителните вещества с водата.

4. Спортувайте
Физическата активност позволява хранопроводът да бъде добре наситен с кислород. Всекидневната половинчасова разходка е идеална за храносмилането.

Нека оставим на философите разсъжденията дали храносмилането влияе на мисленето и да храносмиламе с акъл!

14.10.2008/Биляна Божилова