При фитнеса на по-голяма височина се постигат по-добри резултати. Спортният консултант Паоло Алберати провежда изследвания върху тренирането на високо на прохода Пордой и на Етна, и стига до някои съществени изводи.




Разпространеното схващане е, че основното предимство на фитнеса на голяма височина е в увеличаването на броя на червените кръвни телца (полиглобулия), като по този начин организмът се опитва да компенсира разреждането на кислорода на голяма височина. Всъщност това се случва най-малко след триседмичен престой на височина над 2500 метра. Дори и за по-кратък период и при по-малка височина в тялото на спортиста се извършват поредица от промени, които засягат най-вече сърдечната и дихателната система и микроциркулацията на кръвта.

Причината е недостигът на кислород: ако на морското равнище човек диша смес от газове, 21% от които са кислород, на височина 3000 метра тези проценти падат до около 16-17 и намаляват постепенно с нарастване на височината.

С инструмент, наречен пулсоксиметър (използван в операционните зали за измерване на сатурацията на кислород в кръвта на пациент под анестезия, за да може да се пристъпи към изкуствено подаване на кислород, ако стойността му падне под 87%), е било възможно да се измери какво количество кислород, вдишан от различна надморска височина, успява да проникне в кръвта.

И така, на морското равнище в условията на оптимално наличие на кислород един здрав и отпочинал спортист с пулс 70 удара в минута има 98-99% кислород в кръвта, а останалите 1-2% заемат „отпадъчни газове” (предимно въглероден двуокис). На височина от 1000 до 2000 метра сатурацията спада до стойности между 96 и 94%, като достига 90% на височина около 2500 метра. Вследствие на това честотата на сърдечния ритъм в спокойно състояние се покачва до 90-100 удара в минута, тъй като при недостиг на кислород сърцето е принудено да бие по-често, за да доставя повече кръв за мускулната система и жизнените органи. На височина 3000 метра уредът отчита 85% сатурация на кислород при пулс 113 удара в минута при спокойно състояние на тялото.

Как организмът се приспособява към недостига на кислород?
Преди всичко укрепва междуребрените дихателни мускули и мускулите на врата, после тренира белодробните алвеоли (които улавят кислорода от въздуха и го преработват, за да може да проникне в кръвта) да улавят по-лесно кислорода и накрая стимулира костния мозък да произвежда по-големи количества червени кръвни телца, които представляват вагончетата, пренасящи ценния газ в кръвта. Очевидно е обаче, че тези предимства се оптимизират, когато се спортува на голяма височина, не е достатъчно само да стоите там и да не се движите.  


Най-ограничаващите фактори за спортист, който надхвърли аеробния праг, са високите концентрации на млечна киселина, която над определено ниво на натоварване не се преработва, а се натрупва, както и недостигът на кислород в кръвта, който при сърдечен ритъм на анаеробния праг предизвиква истински „глад за въздух”.

Това ни позволява да разберем защо тренировките в планината, дори и при пулс под 100 удара в минута, помагат на спортиста да подобри резултатите си: даже разходка на височина 2500 метра води до същия недостиг на кислород (с 90% сатурация), който на морското равнище се среща при сърдечен ритъм на анаеробния праг.

Затова да отдадем заслуженото на разходките в планината и разумните тренировки на голяма височина, без прекалено ускорен сърдечен ритъм, просто защото няма нужда да се прекалява (и все пак когато сърцето е подложено на натоварване при голяма височина, то не може да работи на 100% поради недостатъчното количество кислород, с което се снабдява).

Разбира се, тренировките в планината са много полезни, но трудно могат да се съчетаят с нормалното ни ежедневие. Затова е създадена система за механично затрудняване на дишането, което принуждава активният спортист да поема по-богата на въглероден двуокис и по-бедна на кислород газова смес. Така Джовани Каморани патентова хипоксична маска, снабдена с три филтъра, които симулират дихателната издръжливост, подобна на тази на 2000, 3000 и 4000 метра, като позволяват ниска сатурация на кислорода дори и при много бавен сърдечен ритъм.



Очевидно това не означава да се откажем от тренировките в планината, но ни позволява всеки ден вкъщи да пресъздаваме постоянно, разумно и удобно същите условия като тези на голяма височина. Освен това спортистите могат да включат този метод в обичайните си занимания или при загряване за състезание непосредствено преди старта: тъй като маската затруднява дихателната система, възстановяването на нормалното дишане помага при най-различни състезания да се стартира светкавично бързо.

26.01.2012/Биляна Божилова