Емоционалната кондиция е като физическата. Необходими са редовни тренировки на чувствата, докато достигнете желаната подвижност и тонус.

Първото нещо, което нетрениралият човек забелязва, когато започва аеробика, е, че тялото му не винаги реагира точно на командите, които му се дават. Същото важи и за изразяването на чувствата. 

Списък на емоционалните състояния: очарование, обич, динамичност, нетърпение, търпение, добруване, благост, радост, жизнерадост, благородство, почуда, удивление, налагане на волята, спокойствие, релаксация, замисленост, увереност, рационалност, дързост, триумф, добронамереност, изненада, любезност, съревнователен дух, емпатия, блаженство, интуитивност, топлота, въодушевление, задоволство, щастие, решителност, очакване, вълнение, флиртуване, подвижност, апатия, покровителство, пламенност, упорство, дълбоко любопитство, гняв, песимизъм, бдителност, разбирателство, депресия, откритост, ликуване, наглост, тревога, обезверяване, страх, тъга, ужас, ненавист, копнеж, отчаяние, цялост, веселие, отбранителност.

В началото на курса по аеробика най-важният проблем е издръжливостта. Обикновено човек се чувства изключително уморен и далеч извън зоната си на удобство. Може да му мине през ума дори да се откаже, защото всичко му се струва прекалено трудно. Но разумът диктува, че постоянството му ще бъде възнаградено, затова продължава да се бори със себе си. Борбата при емоционалната аеробика не е много по-различна, но резултатът от нея е драстично разширяване на диапазона и интензитета на усещанията, на които вие придавате глас и образ.

При емоционалната аеробика много важна е първата, загряващата фаза. При физическата аеробика, ако мускулите ви не са разтегнати и затоплени, обикновено рискувате да си причините някакво увреждане и да направите задачата още по-трудна. Подгряването на емоциите също улеснява значително постигането на крайната ви цел. Ето как се прави то:

Вербалното загряване е най-добре да се практикува с партньор, макар че, ако такъв липсва, може да се изпълни и самостоятелно, с въображаем такъв. Това може да се превърне в изключително забавно упражнение за цялото семейство – децата по принцип обичат да разговарят с въображаеми партньори, а и методът предоставя великолепна основа за отпускане на насъбралото се напрежение в семейството.

Изберете си партньор, застанете на около метър от него, погледнете го в очите и започнете да му крещите за нещо. Изберете която и да е емоция, стига да може да бъде изразявана на висок глас. В продължение на шестдесет секунди и двамата партньори изхвърлят бърза поредица от изречения един срещу друг. Няма никакъв смисъл да слушате какво говори другият – просто се фокусирайте върху това да бъдете колкото е възможно по-крещящ и шумен. Внимавайте обаче изреченията ви да не се отнасят пряко за човека срещу вас.

Вербалното разтягане е особено препоръчително за хора, които се страхуват от насоченото към тях внимание. Крясъците определено го предполагат и ви предоставят възможността да преживеете усещането какво е да си в центъра на вниманието. Освен това ви подготвят и за следващата стъпка в тренировките.

Като стартова позиция изходете от списъка с емоционалните състояния. Хубаво е да използвате и диктофон, за да записвате изявите си. Негативните емоции, като тъгата и гневът, са най-лесни за изпълнение, затова започнете с подходящ набор от позитивни емоции.

По време на всяка отделна тренировка се концентрирайте върху 5-6 от тях, базирайки ги върху някаква безсмислица, като например: „Две котки летели – едната надясно, другата черна. В задачата се пита: колко носорога се събират в един хладилник?“ или нещо от сорта, което вече сте чували. По време на записа започнете, като произнесете на глас в микрофона думата за първото от избраните от вас чувства за съответната тренировка, а после продължете да рецитирате безсмислицата, насищайки я със следващите поред емоции.

Докато изслушвате записа, се опитайте да познаете какво подсказва гласът ви. После може да опитате и с по-трудните чувства. Не след дълго ще установите, че емоциите, които изискват повече енергия и мощ, са най-трудни за изразяване с глас. На тях обърнете особено внимание. Упражнявайте ги редовно, като с всеки следващ път овладявате и нещо ново.

Много е важно да запомните, че за да успеете да изразите добре дадено чувство, първо трябва да го усетите дълбоко в себе си. По време на тренировките си бихте могли да прибегнете до помощта на въображението, но имайте предвид, че ако направите същото по време на публично обръщение, хората надали ще ви повярват.

Със сигурност сте се срещали с хора, които се преструват за нещо и не може да не сте наясно как реагирате, когато се сблъскате с подобно двуличие. Затова черпете с пълни шепи от собствения си опит в областта на искрените чувства, като си осигурите постоянен достъп до вашата памет и познания.

А „емоционалният опит“ се постига с тренировки.

13.03.2008/Материалът подготви: Биляна Божилова по книгата на Дезмънд Гилфойл – "Харизмата и нейният ефект".