Планинското колоездене набира все повече почитатели, предвид натоварения трафик и лошите условия за каране на велосипед в градска среда. Една чудесна възможност да поспортуваш на чист въздух и да си вдигнеш адреналина на макс. 

 

Историята на екстремните спортове често е изградена върху легенди. При планинското колоездене са по-скоро версии. Всички са достоверни и убедителни, но коя е първа?

Според някои началото е поставено от войниците на Бъфало – пехотен полк, който на велосипеди е пренасял снаряжение през труден терен. През август 1896 г. колоездачите изминали на колела изтощителните 1300 км от Мисула, щата Монтана, до Йелоустоун и обратно. Мисията им била да изпробват велосипедите на планински терен. Друга версия твърди, че Джон Финли Скот е бил първият ентусиаст в САЩ, занимаващ се с планинско колоездене. През 1953 г. конструирал велосипеда „Woodsie Bike”, изпреварвайки времето си с повече от 20 години.

Планинското колоездене започва същественото си развитие в средата на 70-те години на XX-ти век. Тогава няколко запалени по велосипедите момчета от Калифорния, превърнали своето хоби в професия. И с няколко подобрения постигнали много повече – тяхното колело с дебели гуми предизвикало световен бум.

През 1976 г. Чарлз Кели и Гари Фишър (състезатели по колоездене), заедно с Джон Брийз и Том Ричи от групата Clunkers започнали да организират състезания по 5-километровото трасе на Cascade Fire Trail близо до Феърфакс. Скоро колоездачи от целия град се присъединили към това забавление и възприели мотото на Hell’s Angels – “Карай, за да живееш и живей, за да караш.”. Терминът “планински велосипед” („mountain bike“) е използван за първи път през януари 1980 г. в списание Bicycle Motocross Action.

Планинското колоездене се разделя на 3 основни категории – кроскънтри (crosscountry), спускане (downhill) и фрийрайд (freeride). Всички планински велосипеди изглеждат по сходен начин – широки тръби, гуми с дълбоки грайфери и обикновено някакъв тип окачване или амортисьори. Дизайнът им е разнообразен в зависимост от предизвикателствата на различните дисциплини, най-атрактивната от които е downhill. При спускането се развива най-висока скорост, рискът е най-голям и затова привлича най-много почитатели на екстремното. Дисциплината представлява каране на велосипед възможно най-бързо, надолу по наклонен терен. Обикновено колоездачите достигат до най-високата точка на спускането с автомобилен превоз, като вървят и тикат колелото или с лифт.

Независимо от дисциплината, най-важното условие, когато карате велосипед в планината е носенето на каска. На практика тя може да спаси живота ви, особено ако сте почитателки на високите скорости.

Относно техниките, основната е балансът. Усвоява се с течение на времето, но ако имате желание може да я овладеете като правите опити за балансиране по няколко минути. Техниката е следната: Намирате място с ниска трева и лек наклон. Изнасяте се напред, приклякате и натискате натискате спирачките. Завъртате кормилото наляво или надясно и ако започнете да губите равновесие, отпуснете спирачките, така че колелото ви да се измести с няколко сантиметра.

Овладеете ли техниката на баланса, ще се чувствате много по-стабилни при карането на велосипед в планината.

04.09.2008/Биляна Божилова