Един от изтъкнатите популяризатори и поддръжници на макробиотичната диета (макро – голям, био – живот) е японският учен Мичио Куши, а за неин създател  е определен друг японец – Джордж Ошава.

Корените на макробиотиката трябва да се търсят в дълбоката древност, тъй като тази система за хранене се основава на учението за двете космически сили (енергии) Ин и Ян.

Според макробиотичната концепция, чрез храненето се осигурява равновесие на двата вида енергии в човешкия организъм, а настъпилата хармония премахва и здравословните неблагополучия, в частност наднорменото тегло.

• В макробиотичната диета дневният порцион съдържа основни продукти – различни зърнени храни, бобови култури, семена и допълнителни продукти, които се включват в менюто в определени количества.
  
  
• Поне 50% от дневното меню трябва да съставляват пълнозърнестите житни растения – ориз, ечемик, просо, овес, пшеница, царевица, елда и др. Около 20-30% да са зеленчуците – зеле, броколи, карфиол, тиква, магданоз, ряпа, кромид лук, зелен лук, моркови. От време на време могат да се включват (2-3 пъти седмично) краставици, целина, маруля, гъби и копър. Не бива да се ядат всеки ден картофи, домати, патладжани, чушки, спанак, цвекло, тиквички, аспержи и авокадо.
  
  
• Около 5-10% от менюто трябва да е от бобови култури и морски водорасли. Редовно могат да се консумират зелен фасул, грах, леща. Другите бобови храни трябва да се включват от време на време.
  
  
• Морските водорасли са важна част на макробиотичната диета, тъй като осигуряват на организма ценни витамини и минерали.
  
  
• Допълнителните продукти са риба (1-3 пъти седмично), плодове и плодови десерти от пресни или сушени плодове, препечени семена и ядки – тиквени и слънчогледови семки, сусам, орехи, фъстъци и лешници.
  
  
• Като подсладители се използват предимно оризов сироп, ечемичен малц и кафява захар.
  
  
• В макробиотичната кухня обикновената готварска сол не се включва, предпочита се морска сол, соев сос и водорасли в умерено количество.
  
  
• Спазването на принципите на макробиотиката изисква човек да се храни само когато е гладен и да дъвче храната старателно (около 50 пъти всяка хапка). Хранителният режим предвижда от 2 до 3 хранения, като се спазват правилните пропорции при подбора на храните.

Тъй като макробиотиката е не само начин на хранене, а начин на живот, следването й със сигурност ще стопи излишните килограми, но критиците й предупреждават, че прекалено малкото количество белтъчини, които се осигуряват на организма, може да унищожи запасите от калций, желязо, цинк и в дългосрочен план да отслаби имунната система.

30.10.2007/Биляна Божилова